Шапката “прогледна”…

223091_10153324849487750_6501017660791275661_n

– с помощ от приятел 😉 Пресбиопията, която ни настига към 40-50 години си е “мъка и половина” за мухаря- еметроп (с нормална рефракция на очите) или “хиперметроп” (далекоглед). Колкото и меко да звучи, че пресбиопията не е заболяване, а естествен процес, това `ич не помага в решаването на реалните проблеми с вдяването, примерно, на (риболовна кука) N 20-ка по тъмно. Блажени са миопите (късогледите), и `ич не им дреме за нашите проблеми.  Затова горещо препоръчвам, за вечерното кълване, да си присламчите по някой колега-“миоп” (с късогледство) или “миоп-ка”, уж ей тъй, за да се забавлявате заедно на смрачаване…и между другото да го (я) помолите, да  ви върже някоя и друга скъсана мушица! 😉

kjhlkjlj

Преди да изкоментирам, какво е препоръчителното решение, ще ви кажа някои от симптомите – за да я разпознаете (пресбиопията). Най-често – “окъсяват ви ръцете“. Е, то е ясно- работата не е за хирург за да ви ги удължи, но все пак една консултация, дори и с хирург, не би попречила. Все някой от тях ще се сети, нали и между тях има пресбиопи! 😉 Друг симптом е, че все по-трудно нацелвате ухото на куката, особено вечер. Много типично е, че колкото повече упорствате, толкова по-трудно става с уцелването! Нещо повече, като вдигнете главата си, всичко ще ви е мътно и неясно и няма да можете да направите нищо, освен да чакате. `Ми направете го, тъкмо ще се съсредоточите повече в слушането за изпляскване на някоя пъстръмка ( пъстърва). Приятно е и възбуждащо!  Знаете, че когато едно сетиво не работи добре – другите компенсират!

Друг начин да избегнете този неприятен момент е да спрете напъните, да вдигнете глава и да се порадвате на далечния хоризонт пред вас. Я вижте колко много шарени предмети има в далечината. Пребройте някои от тях и като минат една две минутки, с нов ентусиазъм, може да се върнете към кропотливото си занимание с ухото на куката. Я – `ми то било лесно! Лесно я, ама `щот` си отпуснал акомодацията …”поела си е дъх”;-). Признак No 4 – е оплакванията да прогресират към края на работния ден, особено при тези, които работят на фиксирано разстояние на близо – четене, компютър, работа с дребни предмети. Буквите започват да избледняват, да “плуват”, чувствате, че не може “да задържите” дори и мътен образа. Да не говорим, че в големия процент от случаите, не се спазват хигиенните норми за осветеност, позиция, особено пък за ритъм и режим на работа! Друг лесен начин да осъзнаете пресбиопията си е да се огледате! `Ми да, вижте връстниците си – повечето са вече с очила за близо! Какво чакате ?! Може би суета ?! Ще ви направи впечатление, че част от тях помните винаги с очила. Не говоря за тях.. , а за другите, за които въобще не сте могли да си представите ,че ще сложат. Ако тези няколко нещица ви звучат познато, можете да направите един прост тест, за да може окончателно да ви “облее студения” душ на реалността. Вземете картинка и я поставете пред себе си на около 30-34 см – разстояние на което обичайно се работи “на близо”. Ако виждате разлика в яснотата и плътността , както се казва : “Добре дошли в Клуба на пресбиопите! “. Ако вместо картинка вземете ситен текст, буквите могат да да започнат да се виждат размазано, да избледняват, да се “раздвояват”, да “плуват” и най-вече започвате да чувствате неприятното усещане безпомощност и не сте в състояние да избистрите образа. Споко – много сме и другите ще дойдат!.

Т`ва е положението, колеги.. Не се тюхкайте, а просто го приемете като признак, че сте достигнали до най-интересното време в мухарството – Узрели сте с шанса всяко нещо да се разбере и осмисли в неговата реална детайлност!  Просто ще създадете допълнителна, компенсаторна допълваща реалност за нещата, които не успявате да видите достатъчно добре ! 😉

Desktop17_filtered

Решенията, едно от които съм показал, са много и различни, но ще ги изкоментирам допълнитело, че не е малко за писане..

Desktop15_filtered

… Ммм… да…а…. перспективите не са добри, но пък ако не ги приемем, има опасност върху истинските проблеми да добавим излишни усложнения от всякакъв друг характер – особено психологически! Ще добявя още малко инфо за пресбиопията и „почвата” й в мухарството. Смята се, че основната причина за пресбиопията е постепенната промяна на биологичните, физичните и оптичните свойства на вътреочната (естествената) леща на окото. Причините за това са дълъг списък, със съмнителни проценти за достоверност. Ориентировъчно, най-важните от тях идват от  генетиката, която сме наследили и употребата на очите в реалните условия в които сме и живеем. Както и да го мисля, по първото няма как да се намесим на този етап на развитието на медицината, а виж, за второто има някаква надежда. Лошото е, че обикновено се сещаме за тези неща, от типа: „какво е било можело да се избегне някога…” или както казваше баща ми – “това беше кръстовището на който трябваше да завием на дясно” 😉 Т.е. трудно употребимо знание от прагматична гледна точка – Предикция !  Твърди се (все още), че Времето се движело в една посока! 😉 Удължавало се само с риболов! 😉 Най-вече с риболов на муха и шнур, разбира се! 😉 Затова, нека видим какво ще ни кажат фактите и как да се съобразим с тях сега, за да извлечем максимална полза. По-горе написах, че генетичната даденост е основен ограничаващ фактор. Да – всяко око е генетично предопределено по големина, дължина, рефракционна система и най-вече биологичен план по който ще се организира, расте, развива и състарява. В големия процент от случаите, когато говорим за пресбиопия – говорим именно за биологията на лещата и ефектите от нея. Лещата е уникална структура – единствената “затворена система” на организма, без кръвоносни съдове и относително изолирана от останалите структури. “Плува”, така да се каже, във вътреочната течност от която се храни и в която връща част от отпадните продукти на обмяната. Поради този факт на изолираност, чрез мембрани, със специфична пропускливост, се полчучава така, че много от отпадните продукти на обмяната не могат да преминат и остават. Натрупват се в самата леща. Количественото им натрупване се явява вторичен усложняващ фактор за същата тази обмяна. Има и добра новина, разбира се, всичко това става достатъчно бавно и промените, които настъпват и започват да пречат, са във втората половина от живота… Времето в което отдавна сме успели да си изберем правилната въдица-мухарка, макара и въобще мухарски тъкъм, да не говорим за спътниците в риболова и живота, ако щете.  Както се казва: „Отваряйте си очите докато лещите ви още не са се променили!” 😉 Отнесох се нещо…

…Та, когато лещата започне да става не толкова еластична, и трябва време за да възстанови формата си, за да бъде адекватна на изискванията ни към оптичната система на окото за ясно виждане. Процесът се управлява НЕволево. Поглеждаме на далече – виждаме си ясно. Поглеждаме на близо – автоматично се включват едни мускули (цилиарен мускул), които дават шанс на лещата да възстанови формата си и да повиши диоптричната си сила за да се получи ясен образ върху ретината, нищо че обектът е толкова близо. След определена възраст тази и способност постепенно намалява – изчерпва се, до един момент в който напълно изчезва. На практика лещата вече е загубила способността си за промяна на формата си. Фокусът и остава един, с което ни лишава от способност за ясно виждане за различните дистанции. Първо губим възможноста за ясно виждане „на близо” постепенно започва да страда и тази  за средни дистанции  и накрая – „за далече”. Какво губим е ясно, а какво печелим? Печелим възможността да не виждаме достатъчно ясно, т.е. да имаме възможността да аналазираме и вникнем в дълбочина, освободени от ограничаващата мисленето ни, от конкретиката на ясния образ! 😉 Както каза, преди време, един поп (мой пациент) при преглед: – „И това, което виждам ми е в повече и `ич не искам да го виждам”… подрязвайки “крилата” на ентусиазма ми, да му изкоригирам възможно най-сложния смесен, кос астигматизъм който съм откривал някога…! С намигване, обяснението ми е едно – не е бил мухар и за това не му е трябвало чак толкова! 😉 `ма чух за един друг поп, който разпъвал шнур по Рилска река – баш под манастира. Пък може и да е размислил… Знам ли? Пак се отплеснах… Грубо, по рефракция, можем да разделим мухарската гилдия, както разделяме и останалите гилдии – на „еметропи” – с нормална рефракция, които виждат добре на далече и добре на близо, „хиперметропи” – „далекогледи”, които виждат относително добре на далече, но на близо употребяват голяма част от акомодацията си и това коства усилие. По някое време престават да виждат добре нито на близо нито на далече. И „Миопи” – късогледите, които винаги са виждали добре на близо, за което много им завиждам, макар и да не виждат добре на далече… *поне малко да компенсират „злорадството ми”.;-).  Има и една особена група – “астигматиците” (популярните, “сферични очила” не помагат), за които нещата са доста по-сложни и без разглеждане на всеки конкретен случай – нищо не може да се каже със сигурност. Като се сетим и за това, че очите обикновено са две – всяко с неговия си астигматизъм…, сами разбирате…сложнотията! Най – просто, за тях ще кажа, че са смесица, в различни дозировки от всички изброени до тук групи. Специално за тях, горещо препоръчвам да забравят завинаги стандартните и универсалните решения. Популярното – да “почерпиш” с очилата си съседа 😉  просто –  не са за тях. Цялата работа е в конструкцията на окото – за да виждаме ясно сработва системата, която нагажда образа върху ретината на очното дъно. При едни очи това се получава, при други има несъответствие между дължината на окото и системата за напасване. От там и гореописаните групи. За всяка от тези групи пресбиопията настъпва по специфичен за групата начин и съответно симптомите и решенията са различни. При еметропите на 40-45 години започват първите оплаквания. При хиперметропите – може от много по-рано – в зависимост от степента хиперметропия, и натовареността на очите, а при миопите може въобще да няма оплаквания от пресбиопичен тип – пак в зависимост от степента на миопия. При астигматиците – всичко е в зависимост от степента и вида на астигматизма, но е по-вероятно да е на по-ранен етап. Поне за сега не е открит биологичен, анатомичен механизъм който да може да се коригира астигматизъм. Окото се опитва да се справи с обичайните си механизми, с които разполага ( акомодацията), но това не е възможно и за това всички оплаквания започват значително по-рано, по-тежки са и са с по-значими странични ефекти, като главоболие, умора, заслепяване от отблясъци ( особено вечер на изкуствено осветление), светобоязън, усещане за стягане в слепоочията, невъзможност за управление на ясното виждане, дори за далече  и какво ли още не…Група от тези характерни, специфични оплаквания се наричат с общото понятие:  “астенопия”. Много  характерно е, че оплакванията се случват по-често при критични условия – ниска осветеност, продължителна работа на близо, голям контраст с ярки светлини, при нощно шофиране с отблясъци от насрещните фарове.

Спирам, че ще стане много сложно.. Ако някой е успял да проследи нишката до тук и се надява да дочака решенията – греши, няма да ги напиша всичките – твърде много са! Ограничавам се в рамките на картинките по-горе. Най -простото – пресбиопични очила! Плюсови стъкла, които заместват недостигащата част от акомодацията на окото. Те, чисто оптически, просто преместват зоната на действие на запазена акомодация така, че образът от обекта на наблюдение да съвпадне с ретината. Едно от съвременните решения са и мултифокалните очила. Те представляват оптика с променящ се диоптър – от зона за далече към зона за близо, с идеята на където и да погледне окото да има точно предвидения диоптър за компенсация на акомодацията. ( не само по вертикала,  но и във всички направления). Много елегантно решение са, но за да сработи наистина, трябва да са подбрани изключително прецизно и индивидуално от хора с опит! В противен случай, ползването им води до обратния ефект – оплакване, отричане и т.н..Нищо страшно няма в носенето на пресбиопични очила, ако са центрирани правилно и сте им уцелили точния, диоптър, де! 😉 Модели и видове – бол… Тук има да се пише много ама гледам, че изложението стана много дълго. Едва ли някой ще го прочете докрая, `та мисля да пропусна. Но искам да обърна внимание на една, според мен, съществена „подробност”. Да, това, което виждате на снимката е оптична система за ясно виждане на близо. Да, наистина много прилича на пресбипични очила, но не е съвсем така! Има съществена разлика. Пресбиопичните очила имат за цел да коригират недостатък на биологичната ни система, докато горепоказаната оптична система има за цел да надгради тази система с допълнителна екстра – да увеличи образа от видимия обект. Един вид – микроскоп!

Desktop16_filtered

Когато целта е различна и изпълнението е различно. Пресбиопичните очила трябва да коригират всяко око поотделно и на края да се балансират в зависимост от комфорта и вида дейност на потребителя им. Т.е. индивидуално! Нямат за цел да увеличават образа на наблюдавания обект. Даже се счита, че ако са постигнали и увеличение, това е професионална грешка от хиперкорекция и не трябва да се допуска. Тези горе са универсална увеличаваща оптична система – приближават (увеличават) еднакво за двете очи. Пресбиопичните очила се правят така, че осите на лещите им да съвпадат с естественото положение на очите, когато четем и пишем на 33 -34 см.. пред нас (под ъгъл, между очните оси, приблизително –  13 градуса). Тези горе са за точно фиксирано разстояние и осите са им в зависимост от фиксационното разстояние, което не винаги е на 33-34 см.. , а е в зависимост от увеличението с което искаме да виждам обектите. 1.6 Х, 2 Х , 3 Х и тн. За да виждаме наблизо без напрежение, трябва да се съобрази, както индивидуалното, междузенично разстояние, индивидуалната рефракция на всяко око поотделно, със съответната корекция, разположението на стъклото – леща спрямо зрителната ос и т.н. Трябва оптиката да е разположена строго перпендикулярно на оста на виждане при различните позиции на окото. За пресбиопичните очила това не винаги е така. Тези горе- увеличаващите, умишлено са направени под конвергентен ъгъл в зависимост от работното разстояние. В първия случай (при коректно направени пресбиопични очила) ще виждаме достатъчно ясно (но неувеличено!) на широка площ (периферия) и достатъчна дълбочина в работната зона. Във втория – ще виждаме пределно ясно увеличен образ, стереоскопично, в точно определена, но доста по-малка зона – и по широчина и по дълбочина.

Специално за мухарството препоръчвам решението с конвергентната увеличителна оптика, а не пресбиопичните очила. Оптиката дава значително по-голям комфорт при връзване, особено на най-малките куки… , да не говорим при изработването на мушици… Това не изключва, разбира се наличието на пресбиопични очила, но трябва да се помни, че НЕ СА взаимо заменяеми, макар да покриват до голяма степен условията си за ползване!
Като пример – менюто в „Тихия кът”( *Горещо препоръчвам! Любимакръчма!) на Слокощица (пък и други менюта ;-)), определено се чете по-лесно с класически, пресбиопични очила! Струва си, при такъв неизчерпаем избор :

P1270033_filtered pd fly Имайте го пред вид! 😉

Advertisements

2 responses to “Шапката “прогледна”…

  1. Здравей Докторе! И аз преди години си купих подобен помощник. Ползата е огромна! Бих искал, обаче да се запася с още един, защото никога на се знае…От България ли го закупи или от чужбина? Ако е от тук, от къде за да си набавя и аз?
    Иначе всичките ти споделени излети са радост за душата!
    Поздрави!
    Иван

  2. Много полезна статия! Лично аз ползвам отдавна подобни очила (2 чифта, едните kогато съм в БГ, другите за US), без тях ми е трудно да вдявам типета в ухото на малките куки, предполагам че и на доста колеги се случва.Много са удобни, сгъват се и не пречат по време на риболова. Препоръчвам ги на всички колеги,които имат подобни проблеми!!!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s