Кауза на моите принцеси S & J – 2015 !

… “Скъпи приятели, нашият епичен календар за 2015 вече е наличен! Съдържа 12 невероятни снимки с куче от “Фермата”, но този път, понеже сме фермери вече, редом до тях са и техните по-екзотични приятели! Календарът отново е дело на изключителните Wings Creative Studio! Размерът е същият като миналогодишния – 35×50 cm. Цената му е 10 лв (5,30 евро). На всяка страница ще намерите едно от нашите кучета, заедно с приятелче от друг вид. Всички заснети селскостопански животни са домашни любимци, а не храна !”… … “This year our calendar is EPIC! Again, made by the wonderful creative studio “Wings”(* http://www.wings.bg ) and starring dogs from our shelter. And not only dogs, after all, we are “farmers” now:)”
…
The amazing team that makes our calendars:

http://www.wings.bg

We thank the wonderful team of WINGS for the masterpiece!!!
You know the work of Wings through the fabulous calendars they made for us in 2011, 2012 and 2013, 2014 already!”

Animal Rescue Sofia
Non-Governmental Organization (NGO) …

Пак сте се справили страхотно! Възхитен съм! 😉 Татко Още- тук: http://arsofia.com/bg/46529/nashiyat-prekrasen-epichen-kalendar/ За поръчки : eshop@petsandyou.bg

По-зелено от…. зелено! :-)

Първи македонски мушичарски надпревар… окт. 2014 г.

От мен ще добавя, че мястото на провеждането е страхотно – р.Треска. Това е долния край на една каскада от от три язовира в един изкючително стръмен каньон с двусмисленото име “Матка”. Реката е с типичния “карстов” цвят. Такава е не само в реката, но и в язовирите. За съжаление проблемът с ТЕЦ-овете съществува и там. От време навреме пускат мощно водата и тя се вдига над метър. Имах удоволствието да я видя и ниска- като на снимките по долу. Докато си говорихме с Илия видях няколко риби да взимат. Смаях се .. Беше към 11 ч. местно време, а рибите се хранеха с мушици от повърхността. Според мен нямаше никакъв проблем да се хванат. Но… голямото “НО” е странният им закон за риболов. В него пише, че ако никой не е взел под аренда една река, нямаш право да ловиш в нея. Т.е. ако една река не се стопанисва, никой няма право да лови в нея. Условието да риболовстваш е да имаш официален билет и още една такса към съответния арендатор на съответната река или “ревир”, както те наричат местата за риболов. Парадоксалното е, че самата р. Треска е уникална като характеристики за развъждане и ловене на пъстърви, а точно в този момент е останала без арендатор. От това следват две неща: тези, които искат да платят и да ловят – не могат да го направят, защото няма на кого да платят. А тези, които искат да бракониерстват, могат да го правят без никакъв проблем, защото контролът е от трима-четирима души от министерство, а отговарят за всички реки в Македония и естествено не могат да смогнат навсякъде. Резултатите: На въпросното състезание е хваната числом и словом една (!!!) пъстърва.
Правилно прочетохте – една риба!
Т`ва е положението!

п.с.1
Може да ви е любопитно!

”
РИБОЛОВЕН НАТПРЕВАР ВО ПОЕДИНЕЧНА КОНКУРЕНЦИЈА ВО ДИСЦИПЛИНА МУШИЧАРЕЊЕ

ДРЖАВЕН КУП ТРЕСКА 2014

Организатор: Македонска Риболовна Федерација
Домаќин: ЗРСРК РИБАР 2011 Скопје
Термин на одржување на натпреварот: 12.10.2014 година

Право на учество во натпреварот имаат сите риболовни здруженија.
Број на натпреварувачите не е ограничен.
Натпреварот ќе трае вкупно 5 часа, во две кола од 2,5 часа. Предвиден е улов на риба само од видот пастрмка.
Право на учество имаат сите спортски риболовци кои поседуваат спортска легитимација издадена од МРФ.
За учество во натпреварот не се плаќа котизација.
За најдобрите тројца натпреварувачи во натпреварот во мушичарење ке следуваат: медали, пехари и др.
ПРОГРАМА
Недела, 12.10.2014

7.00 до 7.30 часот – Пристигнување на натпреварувачите кај Мечкина дупка
од 7.30 до 8.00 часот – Запознавање на натпреварувачите со патеката и правилата
од 8.00 до 8.15 часот – Ждрепка за позиции и сектори за прво коло и подготовка на натпреварувачите
8.30 часот – Почеток на првото коло од натпреварот ______ прв сигнал
11.00 часот – Крај на првото коло од натпреварот ______втор сигнал
11.00 до 11.45 – Ждрепка за позиции и сектори за второ коло и подготовка на натпреварувачите
12.00 часот – Почеток на второто коло од натпреварот ______ трет сигнал
14.30 часот – Крај на натпреварот ______ четврти сигнал
14.30 до 15.30 часот – Соопштување на резултатите и прогласување на најдобрите натпреварувачи
Натпреварот треба да биде медиумски покриен од најмалку 1 медиум.
За фер и коректно спроведување на натпреварот Македонската риболовна федерација и домаќинот ЗРСРК РИБАР 2011- Скопје ќе ангажираат доволен број на членови-волонтери кои ќе им помагаат на судиите и натпреварувачите доколку имаат било каква потреба.

ДИСЦИПЛИНА: Лов на риби грабливки со риболовна техника мушичарење
КОНКУРЕНЦИЈА: СЕНИОРИ
ДАТУМ: 12.10.2014
МЕСТО: риболовен ревир Треска 3 (Скопска Треска), потег од м.в. Кула до м.в. Мечкина дупка

Натпреварот ке биде во два сектори, со извлекување на позиции и сектор за секој натпреварувач. Патеката ја одредува комисија од МРФ.
Дозволен прибор ке биде: Два мушичарски стапа, едниот за употреба, а другиот за резерва, две макари, шнур по избор на натпреварувачот, лидер (пловечки или тонечки), кепче, вештачки мушички кои ке се употребуваат без додавање на вештачки ароми и мириси.

ПРАВИЛНИК

1. За натпреварот ќе бидат ангажирани тројца судии, еден главен и двајца секторски.
2. Организацијата на натпреварот и пресметувањето на резултатите ќе биде според Правилата за натпревари во спортски риболов.
3. Дозволено е зафрлување со една трска со една вештачка мушичка.
4. Употреба на живи мамки и било какви други ненаведени мамки се забранети.
5. Забрането е зафрлање со кое би се попречило на друг риболовец во соседната позиција и забрането е зафрлување во туѓа позиција.
6. Забрането е вадење на риба надвор од вода на суво, камен и сл.
7. Секој натпреварувач се образува пристојно и коректно однесување спрема природата, рибите, натпреварувачите, судиите, организаторите.
8. Секое нехумано однесување спрема рибите, оштетување или умирање по вина на натпреварувачот ке биде соодветно санкционирано од судијата на натпреватор.
9. Доколку се доделува награда за најголема уловена риба, најголема риба ќе се смета рибата која ќе има најголема должина при мерење од страна на судиите, а во конкуренција се сите натпреварувачи вклучувајќи ги и оние натпреварувачи кои освоиле 1, 2 и 3 место.
10. Бодувањето ќе се врши по должина на рибата и по бројот на уловени риби, согласно следните пропозиции:
• Секоја уловена риба пастрмка носи 10 бода на натпреварувачот
• Секоја уловена пастрмка се мери должината и 1 см = 1 бода
(Пример: ако натпреварувачот има уловено две пастрмки од 20 и 25 см, се бодува на следен начин: 2 риби х 10 бода = 20 бода, 1 пастрмка од 25 см х 1 бода = 25 бода, 1 пастрмка од 20 см х 1 бод = 20 бода. 20 + 25 + 20 = 65 бода за тој натпреварувач).
11. Рибата се мери од врвот на главата до најдолгиот дел на опашката.
12. Должината на рибата се заокружува на поблискиот цел број. На пример 23.3 см се заокружува на 23 см, а 23.6 см се заокружува на 24. Во случај на пола број тогаш се заокружува на поголемиот.Пример 23.5 см се заокружува на 24 см.
13. Минимална потребна длабина на водата на позиција е 15 см.
14. Ширина на натпреварувачката позиција треба да биде 20 метри. Во одредени случаи ширината на позицијата може да се намали на минимални 18 метри.
15. Во еден сектор не смее да има прекин помеѓу позициите, а бележењето на истите го врши комисија од МРФ, а контролата на позициите ја вршат секторските судии.
16. Стазата за натпревари не смее да се порибува во претходните 3 месеци пред одржување на натпреварот.
17. Стазата се дели на два сектора. Секој сектор се обележува. Сите позиции во секторот се обележуваат на почетокот и крајот со натпреварувачки бројки.
18. Натпреварувачите кои ловеле во првиот сектор во првото коло одат во вториот сектор во второто коло и обратно.
19. Секој натпреварувач мора на листата за мерење да го запише секторот и позицијата.
20. Распоредот по позиции и сектори се влечат со ждрепка пред секое коло.
21. Натпреварот трае 2 пати по 2,5 часа, односно 2 кола по 2,5 часа, со пауза од 1 час помеѓу колата кога се организира и ждрепката за второто коло.
22. На натпреварот се бодува само пастрмката. Минимална мерка за мерење е 15 см. Другите уловени риби не се бодуваат и веднаш се враќаат во вода.
23. Натпреварувачот мора да ја извади уловената риба од вода со кепче. Доколку судијата е во близина, веднаш се врши мерење од страна на судијата и рибата се враќа во вода. Доколку судијата не е во близина, натпреварувачот има право да ја стави рибата во платнена чуварка до доаѓање на судијата. Кога ќе дојде судијата за мерење, натпреварувачот ја изнесува рибата во кепче или чуварка на обала и таму судијата го врши мерењето. Потоа рибата се враќа во вода, освен доколку има поголеми повреди и судијата оцени дека рибата не треба да биде вратена назад.
24. Натпреварувачот не смее да завлегува во соседните позиции. Дозволено е влегување во вода, највеќе до 1/2 од ширината на реката на позицијата. Не е дозволено преминување од другата страна на реката.
25. Доколку рибата при вадењето премине во соседната позиција, натпреварувачот има 5 минути да ја извлече рибата до својата позиција. Натпреварувачот не смее да завлезе на соседната позиција со цел да ја извади рибата.
26. Уловот нема да се признае доколку:
• рибата се прифати со рака и во рака се однесе на мерење
• рибата е закачена за телото, а не за устата
• ако рибата не е извадена со помош на кепче
• ако рибата е уловена и извадена надвор од позицијата
• ако рибата е уловена со неадекватен прибор со употреба на индикатор
• ако рибата е уловена при риболов со повеќе од една вештачка мушичка
27. Може да се натпреваруваат само натпреварувачи кои имаат валидна легитимација за спортски риболов издадена од страна на Македонската Риболовна Федерација.
28. Риболовот се врши со користење на следниот дозволен прибор:
• мушичарски стап со максимална должина од 10 ft / 305 см
• макара по слободен избор
• шнур по слободен избор, минимална должина 22 метри
• предвез (лидер+типет) по слободен избор, не подолг од 2 должини на мушичарскиот стап со кој се лови, а истиот може да биде пловечки или тонечки, без додадено отежнување во форма на олово и слично
• вештачка мушичка по слободен избор, која може да биде и отежната по сопствен избор, но со метална кугла на главата не поголема од 4 мм
• микро прстен за поврзување на лидер и типет со максимален дијаметар од 2 мм
• чизми/пантолони со ногавици/комбинезон
• мушичарски елек
• кутии со мушички
• поларизирачки наочари
• капа/шешир
• кепче
29. При риболовот не е дозволено следното:
• користење на индикатор
• користење на отежнување на шнурот или лидерот (олово и слично)
• користење на вештачка мушичка со кугла за отежнување поголема од 4 мм (Се зема во предвид отежнување од тунгстен или месинг. Доколку се работи со стример кој има две кугли во форма на очи, истите да се не поголеми од 3 мм секоја. Стримерите и мушиците кои користат отежнување од епоксид не се ограничуваат на 4 мм)
30. Натпреварувањето се врши исклучиво со 1 вештачка мушичка.
31. Натпреварувачите не смеат да користат сонари или слични помагала за одредување на длабината на водата или пронаоѓање на рибата.
32. Кепчето кое ќе се користи за вадење на рибата не смее да биде подолго од 122 см.
33. Секторскиот судија по потреба може да изврши проверка на опремата на натпреварувачот пред влегување на позицијата.
34. Кога натпреварувачот ќе се намести на позицијата, не смее да ја напушта и да комуницира со останатите до завршетокот на колото, со исклучок на потребната комуникација со судиите.
35. Сите стартни позиции се дефинираат пред почетокот на натпреварот и не смее да се менуваат за време на натпреварот.
36. Со доаѓање на стазата, прво се извлекува редослед на извлекување на позиции, па се влечат позиции и сектори. Главниот судија го спроверува ждребот за позиции.
Секоја уловена риба се евидентира на стартната листа, а судијата при мерењето треба гласно да го објави уловот, должината и бројот на натпреварувачот за тоа да може да го слушнат и соседните такмичари.
37. Натпреварувачите на себе мора да ги имаат истакнато спортските легитимации, а резервната опрема мора да биде оставена на суво, не смее да се носи во вода.
38. Приговорите се поднесуваат и решаваат согласно правилникот на МРФ за спортски натпревари.
39. Судењето се врши согласно правилникот за судење на спортски натпревари на Македоонската Риболовна Федерација.
40. Мерењето на уловените риби се врши со употреба на пластични корита со мерач за должина. Мерењето на рибата го вршат такмичарот и секторскиот судија. Мерењето се врши на обалата, надвор од водата. Доколку рибата му падне на натпреварувачот од кепчето за време на изнесувањето надвор, истата нема да се мери и веднаш треба да се врати во вода. По мерењето, рибата се оживува полека и се враќа во вода.
41. Ако два или повеќе натпреварувачи имаат ист број на бодови, предност има оној кој уловил повеќе парчиња на риба. Ако два натпреварувачи имаат ист број на бодови и уловени парчиња на риба, предност има оној кој има најголема риба.
42. Жолт картон се доделува од страна на судијата доколку натпреварувачот не се придржува до општите правила, доколку им пречи на останатите натпреварувачи, доколку се расправа со судиите или користи неправилен прибор.
43. Црвен картон (дисквалификација) се доделува од страна на судијата доколку натпреварувачот лови со повеќе мушички од дозволеното, доколку користи индикатор при риболовот, доколку користи дополнително отежнување на шнурот, лидерот или типетот во форма на олово и слично, доколку некоректно се однесува со уловените риби (ги фрла назад и слично), доколку конзумира алкохол за време на натпреварот и ако ги навредува официјалните лица на натпреварот.
44. Главниот судија може да го опомени или исклучи секторскиот судија, доколку секторскиот судија дозволува натпреварувачите да ги кршат правилата, им пречи на натпреварувачите или влегува во вода за време на натпреварот.
45. Сите натпреварувачи се должни да присуствуваат на доделувањето на наградите на официјалниот дел после натпреварот.”

п.с.2 – * инфото е от техния риболовен форум. Има полезни “точки”, актуални и за нас!

Колорално “гъбаркане”…

В успоредното пространство и време…

* Припомних си един етюд от “Улица” на Теди Москов : “Чичко, колко е часА? – “Няма да кажа!!!!”, великолепно илюстриращ “обратното” на тези два кратки очерка от моя приятел Филип (Namaste). Пълни са с така липсващото, предполагаемо, съдържание на модерната дума “нормалност”. Ще го видите и в снимките , ще го прочетете и в текста! Мисля си, че всички ние, на този географски и обществено-политическа пояс, имаме остра нужда от това поне три пъти на ден ( и то в големи дози) !

…

Да по-Паднеш в Pulau Ketam

Pulau Ketam е малък остров в Близост до Куала Лумпур. До тук се стига с “Фери”, което прилича на самолет без крила, доста шумно и не особено надеждно и сигурно на пръв поглед, водоплаващо превозно средство.

В едната посока пътуваме около 40 мин, като билета в двете посоки е 14 ринги, което е около 7лв. Водоплаващото “нещо” е с климатик и тоалетна на борда, поклаща се забавно и определено създава едни, особено весели чувства и мисли…

Акостирахме живи и здрави и гладни, така че е ясно от тук нататък какво се случи. Дъ фууд ис евриуеър!

От всички заведения ни канеха да похапнем при тях…

Основният поминък тук е риболовът. По всички дворове се виждат мрежи и съоражения за риболов.

Интересно и не много хубаво впечатление прави обаче мръсотията наоколо, която явно е нещо нормално тук. Местните не се впечатляват много от нея и смело допринасят за увеличаването и!

Интересна е комбинацията от цветя наредени по прозорците, из двора, ярки цветове, а метър и половина под тях-кал и боклуци…

На места селището изглежда сякаш е върлувало цунами или пък до вчера е имало бомбардировки… Това странно място остави в мен смесени чувства.

Pulau Ketam е известен сред любителите на морски деликатеси.

На острова няма автомобили, а всички се придвижат с велосипеди и електро-мотопеди.

Всички сгради са повдигнати на пилони, дори и уличките, които са широки около 1,5 метра и са направени от бетон.

По уличките често няма парапети и лесно може да паднеш от около 1-2 м височина в кал и боклуци или да се оплетеш в някоя “антична” риболовна мрежа, и в същото време да бъдеш полазен от малки раци, весело потракващи с щипки, и с финес тичащи в калта. Освен раците, безгрижно си щъкат и едни рибки, подобни на попчета, които са открили, че извън водата в калта, и мръсотията също може да бъде много интересно.

(*вероятно става дума за Periophthalmus barbarus Бел. Д-р К)

Те използват гръдните си перки за да се разхождат на воля под къщите на рибарите, когато водите в резултат на отливите се дръпват на някъде…

Наехме си велосипеди за по 5 ринги и пообиколихме насам-натам из тесните улички опитвайки се да не по-падаме, където не трябва.

Успявах да хвърля по някой поглед в домовете на хората от чисто любопиство. Вратите са широко отворени и това не е никак трудно.

Някъде пиеха чай, другаде просто си лежаха на земята в късния следобед на сянка.

Дугаде си хранеха котките и заплитаха дупки по рибарските си мрежи, някъде пък просто весело ни маха с ръка или пък не ни обръщаха никакво внимание.

Животът тук просто следваше своя ритъм.

Така неусетно стигнахме до едно шумно място с много хора и маси, и всичките пълни, и всички ядяха, и пиеха, а двама Българи се удивляваха на цветовете и контрастите на това странно място…

Изядохме по един сладолед и дойде време да си върнем колелата и да поемем обратно с водоплаващото средство към полуострова… Заваля дъжд, но ние вече бяхме на сигурно място, поклащайки се леко във водите със закачливо поскръцващото “Фери”.

…

“Пую”

(*без илюстрации)

Още един работен ден отмина, стъмва се, а с тъмнината идва и леката прохлада, която тук е дефицит. Преди дни започна дъждовният сезон, което значи, че всеки ден вали, кога повече, кога по малко и естествено гърми сериозно. Прибирайки се към къщи в страшен порой, видяхме огромни групи, от хора, натъпкани един до друг с малките си моторчета под мостовете на магистралният път, но за малките моторчета ще разкажа друг път.

Та обикновено след работа, привечер отиваме да похапнем в едно ресторантче на 50ина метра от къщата в която живеем. Ресторантчето се казва Брадърс корнърс и е типчно Малайско заведение за хранене, както вече казах и преди тук в Малайзия храна “под път и над път” (тази под пътя обаче я похапват свободно тичащи, щастливи, малки кокошчици, някой плъх и чат пат някой недорасъл комодски варан. Все си мисля, че големият гущер (наздраве Гущер!) обаче по скоро дебне кокошчиците. А те, кокошчицте са едни дребни, мънички до сущ като малйците ),  но и за тях – друг път..

Влизаме в ресторанта, не мога да кажа вътре, защото всичко тук е вън, най-много да има покрив, който да прави сянка, а от тавана му да ти махат перките на клет вентилатор, чийто двигател или лагер или ротор създават един зациклящ, не точно скърцащ звук, който лично на мен много ми прилича на едно монтонно и глухо – ко стаааа, ко стааа, ко стааа, ко стааа, ко стааа, ко стааа… Сядаме на кръгла маса, която леко лепне, но си казваме, че е от жегата, щото тука всички лепнем от жегата и влагата. В страни от нас има аквариум и една риба, която е голяма около 2 кг с доста солидни челюсти и бяла на цвят с розовеещи перки, Рибата има много тъжен поглед. Като се замисля до сега не съм срещал подобна риба, като те погледне, а тя го прави доста често, ако се загледаш в аквариума буквално сякаш търси някакъв вид контакт. Нейният дом определено е доста малък за размерите и, а пък и не особено подходящ за почивка, и въобще за живот, предвид многото дечица, които я стряскат чукайки с каквото имат под ръка по стъклото…

Идва сервитьорът, весело момче с червеникава тенистка, шапка с козирка обърната леко в страни и нагоре, а под шапката се подава лъскаво черно перчемче, и то на една страна. Момчето се усмихва споглежда се с другите си колеги и започва да се хили едно тъпо, усещайки, че ще има трудности с поръчката защото не говори английски, а от нас никой не разбира Малайски… Връчва ни едно смачкано меню, голямо колкото лист формат А4, ама може и по голямо да е, ламинирано, ама наистина доста намачкано. Ние гледаме и се пулим защото идея си нямаме какво означава това или онова. Започваме с ” Хелоу” за да видим на къде ще ни “отвее” и дали ще успеем все пак да вечеряме (говоря за първите пъти в които посещавахме това място. след това вече ни научиха, пък и ние поразучихме по ситемата проба-грешка какво да си или да не си поръчваме:D ) Аз си “заплюх” едно “Наси горенг Пую” и опитах всячески да разбера какво точно е това… (*Някои хора веднага направиха връзка между Пую и едно друго нещо дето започва с буквата Хъ ..) Питах момчето с перчема изпод козирката какво е Пую, а той не ми отговори, а издаде едни звуци межу Ъ и А, смотолеви нещо дето не разбрах, а с ръката си направи няколко движения вертикално нагоре, като дланта му се връткаше, като свредло, сякаш нещо, което излита се опитва да пробива нещо летейки нагоре. Отново срамежлив смях, споглеждане и визуално молене за помощ от колегите. Никой не му помогна, а и аз не го “мъчих” повече. Бях в очакване на Пую-то. Сръбнах на бързо един кокос.
Много странно, че напитките ни ги донесе момиче със забрадка (тук всички са мюсюлмани), като остави кенчетата пепси и моят кокосов орех възможно най-далече от нас с абсолютно безизразно лице, сякаш сервираше не на хора, а на палми…

Тук в Малайзия, хората се хранят с ръце. На нас ни донесоха вилица и лъжица щото не сме местни, но е много интерсно, че никъде няма ножове за храна, само лъжица и вилица… Донесоха ми “Пую”-то : Ориз, зеленчуци и едни малки, малки кълчици, та се зачудих, жаба ли е, плъх ли или пък прилепче не знам, абе пиле беше някакво и много вкусно, също така, облизах си пръстите! После разбрах, че било пъдпъдък, ама аз не съм сигурен, защото няколко дни по късно се опитвах да говоря с един “Бангладеш” ( и за него друг път) дето, като му посочих едно пиле приличащо на кос и му казах Пую той взе да се хили, да си потрива стомаха, да подскача и да се радва, че знам дума на неговия език…

Поръчах си още един кокос на сервитьора и се умислих опитвайки да развия телепатия, и да поговоря с рибата в аквариума… Но ето че се зададе перчемлията ухилен до уши с кокоса в ръце, а под тенистката му върху рамото, притиснат от плата седеше кочана с бележки на които записваше поръчките, и всичко приключи, както започна – с усмивка!

…

*Благодаря Фил, достави ми голямо удоволствие! Д-р К.

“Кой знай кво” ;-)

“Елементарно, Уотсън ! ” ;-)

“Бърз” маркер за произволно място без нанизване или изнизване на линията.
Пределно просто и много удобно! 😉

Какво не снимах :
– лакирането на маркерите – за повишена трайност и по-естетичен външен вид
– залепване на “ухо” от дебел хирургичен конец или парче бекинг.
* инструментчето е шаранджийско за монтаж “на конец”. Хубаво е, че се прибира и е защитено.
Това е…
п.с.
.(*идеята е “крадена” ;-))

Мухарска РАСПсодия по мътната Тунджа

На мястото с расперите… имаше кленове, ама не бяха лесни. Взимаха на периоди, а в останалото време само агресивно бутаха мухата. На другото място почти нямаше празно подаване! Колкото риби искаш ,толкова можеш да хванеш. Много беше лесно, та чак досадно! 😉 Проблемът беше,че където трябваше да има  трофейните кефали не излезе нищо трофейно. Не открих и причина да ги няма!?.. Другото трудно: 34 -те градуса! Кошмарно е под слънцето…
Хм.., друго интересно. Точно около залез имаше активност на риби – вероятно кленове или скобари. Правеха убедителни кръгове в обсега на мухарката, но не се показваха. Категорично не искаха да лапат мухата (достатъчно малка за да не ги смущава), но пък също толкова категорично я атакуваха. На едно от подаванията се завъртя риба, приблизително 2-3 кила. Направи заход преди да вземе.. Може и распер да беше – не мога да определя. Засякох плавно, защото при тази ниска, “разбутана” и мътна вода въобще загубих посоката на атаката на животното. На око определих в коя посока за засека и не уцелих правилната. Разстоянието беше не повече от 5 метра. При голяма риба почти нямаш възможност за маневри. Като при дузпа е – избираш единия ъгъл и каквото стане! Е, остана ми адреналина от 10-секундната тежест на пределно огънатата скиерра..

Пощипнато през обектива…

*Вместо лице има “живо” лястовиче гнездо !!! В долния му край дори има слама , която е точно на подходящото място като брада.. Не знам как да го тълкувам, но ужасно ми прилича на остра забележка за нещо сбъркано тотално ! ;-(

Избистряне – и на реки, и на успешни схеми ! ;-)

Едно от местата, които не бива да се пропускат (* като Жокери), за това, какво да вържем на края на линията!